Сенд (Георги Стоянов)
318 3022
27 jul 2023, 21:03

Брадва 

  Poesía » De amor
511 6 5

Отсякох дърветата,
изчезнаха птиците,
вече и дъжд не вали.
Станаха точки
от  мъка тиретата,
защото изчезна и ти.
Вятър в пустинята
духа безсмислено,
няма кого да погали.
Стига до края
и се връща в началото,
дърветата свои си жали.
Вече е ясно, моя е грешката,

това добре проумях.
Грабнах лопатата, хвърлих си дрешката,

хиляда дървета засях.
Запяха пак птиците, усмихна се вятърът, даже дъждец заваля.
Потекоха струйки между редиците,
всички дървета поля.
Пак си е хубаво. Ново начало.
Нека Бог ми прости!
Животът се люшка, като махало.
Любов, върни се и ти!

 

© Георги Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??