Брадва
Отсякох дърветата,
изчезнаха птиците,
вече и дъжд не вали.
Станаха точки
от мъка тиретата,
защото изчезна и ти.
Вятър в пустинята
духа безсмислено,
няма кого да погали.
Стига до края
и се връща в началото,
дърветата свои си жали.
Вече е ясно, моя е грешката,
това добре проумях.
Грабнах лопатата, хвърлих си дрешката,
хиляда дървета засях.
Запяха пак птиците, усмихна се вятърът, даже дъждец заваля.
Потекоха струйки между редиците,
всички дървета поля.
Пак си е хубаво. Ново начало.
Нека Бог ми прости!
Животът се люшка, като махало.
Любов, върни се и ти!
© Георги Стоянов All rights reserved.
