30 ene 2008, 7:59

Брат

  Poesía » Otra
739 0 8
БРАТ

В тъмнината на ужасен мрак,
в безкрайя на предсмъртен вик,
в омразата на яростен враг,
на върха на кървав щик.

Съзрях аз истина една,
изкована със огън и меч,
истината на изгубена душа,
плачеща и търсеща на веч.

И брата отново обикнах,
изтрих горчивата му сълза,
кървавата му ръка стиснах
и застанах - да му пазя гърба.

Горди на арената - гръб до гръб
в колоси - ума на свирепата съдба,
бием демоните - зъб за зъб -
със огън, вяра, меч и мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...