30.01.2008 г., 7:59

Брат

732 0 8
БРАТ

В тъмнината на ужасен мрак,
в безкрайя на предсмъртен вик,
в омразата на яростен враг,
на върха на кървав щик.

Съзрях аз истина една,
изкована със огън и меч,
истината на изгубена душа,
плачеща и търсеща на веч.

И брата отново обикнах,
изтрих горчивата му сълза,
кървавата му ръка стиснах
и застанах - да му пазя гърба.

Горди на арената - гръб до гръб
в колоси - ума на свирепата съдба,
бием демоните - зъб за зъб -
със огън, вяра, меч и мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...