Jan 30, 2008, 7:59 AM

Брат

  Poetry » Other
736 0 8
БРАТ

В тъмнината на ужасен мрак,
в безкрайя на предсмъртен вик,
в омразата на яростен враг,
на върха на кървав щик.

Съзрях аз истина една,
изкована със огън и меч,
истината на изгубена душа,
плачеща и търсеща на веч.

И брата отново обикнах,
изтрих горчивата му сълза,
кървавата му ръка стиснах
и застанах - да му пазя гърба.

Горди на арената - гръб до гръб
в колоси - ума на свирепата съдба,
бием демоните - зъб за зъб -
със огън, вяра, меч и мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...