16 dic 2011, 12:53

Брат 

  Poesía » Otra
1703 0 5

Брат

 

 

 

 Когато не вярвам в живота

и всичко в мене е тъга,

когато губя своята надежда и опора,

той  ме кара да се усмихвам,  да не се гневя!

 Когато просто нямам думи

и не откривам точните слова,

той прониква в мойте мисли,

приканва ме да продължа!

 Когато мъка оковала е душата

и губи смисъл утрешният  ден,

той нежно хваща ми ръката,

единствен повярвал е  в мен.

 Когато ни най-малко се надявам,

той  винаги готов е да се отзове,

предлага рамо, на което да утешавам

наранената си  гордост и разбитото сърце.

 Той за мен човек свят е,

в лошо и добро винаги до мен,

единственият и обичан  брат е,

спасителят на  моя ден!

© fervor Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??