Dec 16, 2011, 12:53 PM

Брат

  Poetry » Other
2K 0 5

Брат

 

 

 

 Когато не вярвам в живота

и всичко в мене е тъга,

когато губя своята надежда и опора,

той  ме кара да се усмихвам,  да не се гневя!

 Когато просто нямам думи

и не откривам точните слова,

той прониква в мойте мисли,

приканва ме да продължа!

 Когато мъка оковала е душата

и губи смисъл утрешният  ден,

той нежно хваща ми ръката,

единствен повярвал е  в мен.

 Когато ни най-малко се надявам,

той  винаги готов е да се отзове,

предлага рамо, на което да утешавам

наранената си  гордост и разбитото сърце.

 Той за мен човек свят е,

в лошо и добро винаги до мен,

единственият и обичан  брат е,

спасителят на  моя ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© fervor All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....