3 abr 2012, 14:41

Брат и сестра 

  Poesía » Del paisaje
834 0 0

Сестричка съм на Луната, 

а Слънцето е моето братле. 

Споделяме вечер сонати, 

а сутрин горчиво кафе.

 

Понякога за мен им домъчнява

и пращат Вятъра да ме целува, 

ала той по пътя все забравя, 

щом със облаците затанцува.

 

И от влюбената им игра

над мене се роди Дъждец, 

от мойте брат и сестра

целувката да предаде.

 

Сестричка ми е Луната, 

Слънцето е моето братле.

Поздравяваме се!

Аз от вратата, 

а те от синьото небе!

© Алекс Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??