Сестричка съм на Луната,
а Слънцето е моето братле.
Споделяме вечер сонати,
а сутрин горчиво кафе.
Понякога за мен им домъчнява
и пращат Вятъра да ме целува,
ала той по пътя все забравя,
щом със облаците затанцува.
И от влюбената им игра
над мене се роди Дъждец,
от мойте брат и сестра
целувката да предаде.
Сестричка ми е Луната,
Слънцето е моето братле.
Поздравяваме се!
Аз от вратата,
а те от синьото небе!
© Алекс Маринова Всички права запазени