2 dic 2007, 13:49

Братчета 

  Poesía
558 0 4

Нощ зимна, нощ тиха,

но мрачна и подла...

Една старица бездомна

ридае над плоча надгробна

и с ръка немощна, но злобна,

удря камъка, крещейки клетвени слова,

че детето първородно -

нейна радост и единствено богатство,

 отне й черната съдба...

сираци с душа болна...

Едно юначе с раздрано калпаче

в студа зимен плаче...

сълзата замръзва,

ръчичката синя се плъзва в снега...

В гърдите му сухи юмручето спря свойта луда игра...

устичка, едва проговорила, завинаги замълча...

Душичка,чужд грях заплатила,

полетя към сина на старица една...

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??