Dec 2, 2007, 1:49 PM

Братчета

  Poetry
683 0 4

Нощ зимна, нощ тиха,

но мрачна и подла...

Една старица бездомна

ридае над плоча надгробна

и с ръка немощна, но злобна,

удря камъка, крещейки клетвени слова,

че детето първородно -

нейна радост и единствено богатство,

 отне й черната съдба...

сираци с душа болна...

Едно юначе с раздрано калпаче

в студа зимен плаче...

сълзата замръзва,

ръчичката синя се плъзва в снега...

В гърдите му сухи юмручето спря свойта луда игра...

устичка, едва проговорила, завинаги замълча...

Душичка,чужд грях заплатила,

полетя към сина на старица една...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...