2.12.2007 г., 13:49 ч.

Братчета 

  Поезия
520 0 4

Нощ зимна, нощ тиха,

но мрачна и подла...

Една старица бездомна

ридае над плоча надгробна

и с ръка немощна, но злобна,

удря камъка, крещейки клетвени слова,

че детето първородно -

нейна радост и единствено богатство,

 отне й черната съдба...

сираци с душа болна...

Едно юначе с раздрано калпаче

в студа зимен плаче...

сълзата замръзва,

ръчичката синя се плъзва в снега...

В гърдите му сухи юмручето спря свойта луда игра...

устичка, едва проговорила, завинаги замълча...

Душичка,чужд грях заплатила,

полетя към сина на старица една...

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??