Братчета
Нощ зимна, нощ тиха,
но мрачна и подла...
Една старица бездомна
ридае над плоча надгробна
и с ръка немощна, но злобна,
удря камъка, крещейки клетвени слова,
че детето първородно -
нейна радост и единствено богатство,
отне й черната съдба...
сираци с душа болна...
Едно юначе с раздрано калпаче
в студа зимен плаче...
сълзата замръзва,
ръчичката синя се плъзва в снега...
В гърдите му сухи юмручето спря свойта луда игра...
устичка, едва проговорила, завинаги замълча...
Душичка,чужд грях заплатила,
полетя към сина на старица една...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
