Братчета
Нощ зимна, нощ тиха,
но мрачна и подла...
Една старица бездомна
ридае над плоча надгробна
и с ръка немощна, но злобна,
удря камъка, крещейки клетвени слова,
че детето първородно -
нейна радост и единствено богатство,
отне й черната съдба...
сираци с душа болна...
Едно юначе с раздрано калпаче
в студа зимен плаче...
сълзата замръзва,
ръчичката синя се плъзва в снега...
В гърдите му сухи юмручето спря свойта луда игра...
устичка, едва проговорила, завинаги замълча...
Душичка,чужд грях заплатила,
полетя към сина на старица една...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
