Мама каза, че напролет
няма аз да бъда сам.
Днес кокичета на двора
разцъфтяха. Вече знам,
появят ли се, че щъркел
братче ще ми подари.
Радостно сърцето пърха.
Аз сънувах го дори,
че лежи в една количка
и го храня с биберон.
Знам, ще изненадам всички,
викна ли със силен тон:
- Бебето е мой подарък!
В баницата ми го скри
щъркът. До последен залък
я прерових, но открих
най-накрая аз в тавата
истинския си късмет.
В него пишеше: "Когато
на годинки бъдеш пет,
малко братче ще получиш."
Щом след месец аз голям
стана, всичко ще го уча
и на друг не ще го дам!
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Чакам идващата пролет, щъркелът да долети с малко бебенце на двора! Братче да ми подари! »