28 jun 2016, 21:18

Братята от Нинджаго

843 0 2

                                               Братята от Нинджаго

 

В град Нинджаго живеят двама братя добри,

тренираха заедно,не бяха сами.

Те казваха се Ву и Гармадон,

тренираха да овладеят бойното изкуство,

всеки ден,всеки сезон.

Но веднъж Гармадон го ухапа Голяма змия,

а отровата и постепенно го завладя.

Израснаха заедно,пораснаха силни,

мъже сериозни,мъже стабилни.

Ву бе добър,а Гармадон стана лош.

Обичаха и двамата една жена,

Мисако се наричаше тя.

Бореха се за нея,а тя Гармадон избра.

И така годините си минаваха,

те станаха учители,сенсей бойци!

Ву бе добър и учеше децата на бойно изкуство,

да се борят,защитавт и никога да не се предават.

И ето ги нинджите,Кол,Джей,Кай,Зейн,Лойд и Ния,

всички заедно те бореха се с Гармадон злия.

Заедно един до друг те се сплотяват,

скелети,каменни воини,духове и пирати побеждават.

Сенсей Ву мъдро ги ръководи сега,

до тях е и помага им всякога като техен баща!

Бореха се .А накрая станаха приятели,

с всички змийски племена,истината победи!

Гармадон бе лош,но се промени изведнъж 

своят син обича,като истински мъж!

Двамата братя отново заедно са сега,

не ще се разделят отново никога!

Техният град Нинджаго бранят с нинджите добри

борят се с лошите,всички заедно те се подкрепят .

Едно цяло са и никога не ще останат Сами!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря.
  • В този текст за деца се откроява магията на изтока. Там, в задружното семейство на войните, дори лошите стават добри. А в нашата многострадална страна, даже добрите стават лоши. За мен бе много полезна тази парадоксална и ненатрапваща се съпоставка.
    Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...