28.06.2016 г., 21:18

Братята от Нинджаго

834 0 2

                                               Братята от Нинджаго

 

В град Нинджаго живеят двама братя добри,

тренираха заедно,не бяха сами.

Те казваха се Ву и Гармадон,

тренираха да овладеят бойното изкуство,

всеки ден,всеки сезон.

Но веднъж Гармадон го ухапа Голяма змия,

а отровата и постепенно го завладя.

Израснаха заедно,пораснаха силни,

мъже сериозни,мъже стабилни.

Ву бе добър,а Гармадон стана лош.

Обичаха и двамата една жена,

Мисако се наричаше тя.

Бореха се за нея,а тя Гармадон избра.

И така годините си минаваха,

те станаха учители,сенсей бойци!

Ву бе добър и учеше децата на бойно изкуство,

да се борят,защитавт и никога да не се предават.

И ето ги нинджите,Кол,Джей,Кай,Зейн,Лойд и Ния,

всички заедно те бореха се с Гармадон злия.

Заедно един до друг те се сплотяват,

скелети,каменни воини,духове и пирати побеждават.

Сенсей Ву мъдро ги ръководи сега,

до тях е и помага им всякога като техен баща!

Бореха се .А накрая станаха приятели,

с всички змийски племена,истината победи!

Гармадон бе лош,но се промени изведнъж 

своят син обича,като истински мъж!

Двамата братя отново заедно са сега,

не ще се разделят отново никога!

Техният град Нинджаго бранят с нинджите добри

борят се с лошите,всички заедно те се подкрепят .

Едно цяло са и никога не ще останат Сами!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря.
  • В този текст за деца се откроява магията на изтока. Там, в задружното семейство на войните, дори лошите стават добри. А в нашата многострадална страна, даже добрите стават лоши. За мен бе много полезна тази парадоксална и ненатрапваща се съпоставка.
    Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...