27 sept 2011, 13:29

Брезичка

2.5K 0 24

Брезичка

 

Напролет бях брезичка белокора.

Разлистих се. И слънцето изпих.

А то възкръсна в моята корона

и в клоните ми вплете огнен стих.

 

 

Сега е есен. Листи пожълтели

отронват спомените ми в пръстта.

И само ветровете овдовели

до мене спират. Нещо ми шептят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стани елхичка по-добре!
  • Имаш усет, Силви. И в коментара ти диша поезия.
    Радвам се, че прочете.
    Благодаря ти.
    Въхновена вечер ти пожелавам!
  • Звездопад ми подаряваш, Нина.
    Благпдаря ти!
  • Благодаря, Мария!
    Хубав ден!
  • Когато е от обич, и тъгата е красива...
    Мило ми е, че споделяте чувствата ми, Ласка, Весела, Цвети, Огнян!
    Поздрави ви изпращам.


Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...