27 сент. 2011 г., 13:29

Брезичка

2.5K 0 24

Брезичка

 

Напролет бях брезичка белокора.

Разлистих се. И слънцето изпих.

А то възкръсна в моята корона

и в клоните ми вплете огнен стих.

 

 

Сега е есен. Листи пожълтели

отронват спомените ми в пръстта.

И само ветровете овдовели

до мене спират. Нещо ми шептят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стани елхичка по-добре!
  • Имаш усет, Силви. И в коментара ти диша поезия.
    Радвам се, че прочете.
    Благодаря ти.
    Въхновена вечер ти пожелавам!
  • Звездопад ми подаряваш, Нина.
    Благпдаря ти!
  • Благодаря, Мария!
    Хубав ден!
  • Когато е от обич, и тъгата е красива...
    Мило ми е, че споделяте чувствата ми, Ласка, Весела, Цвети, Огнян!
    Поздрави ви изпращам.


Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...