Konstance (Констанс)
19 229
17 jul 2024, 10:11

Бродене 

  Poesía » Filosófica
292 4 8

Приютявах минутите бавно
между двете си длани в нощта,
че се борех за точка отправна
и Вселени пребродих пеша…

 

Но към тебе аз мост не намерих
и до изгрев го плетох сама
от лиани на стари химери,
от надежди за някакъв рай:

 

но го нямаше – истински, губен,
прекосяван, от проза пропит…
Не, не искам да бъда аз груба –
той навярно от мене бе скрит!

 

Непонятен за мене е още,
че съм толкова млада душа
и се лутам в минутите нощем
убедена, че вечно греша…

 

И горчивата жлъчка преглъщам,
не показвам ни слабост, ни скръб.
Обичта, като хляб е – насъщен,
но защо ли обръща ми гръб?!

 

15.07.2024

© Констанс Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??