17.07.2024 г., 10:11 ч.

Бродене 

  Поезия » Философска
4.9 / 11
308 4 8

Приютявах минутите бавно
между двете си длани в нощта,
че се борех за точка отправна
и Вселени пребродих пеша…

 

Но към тебе аз мост не намерих
и до изгрев го плетох сама
от лиани на стари химери,
от надежди за някакъв рай:

 

но го нямаше – истински, губен,
прекосяван, от проза пропит…
Не, не искам да бъда аз груба –
той навярно от мене бе скрит!

 

Непонятен за мене е още,
че съм толкова млада душа
и се лутам в минутите нощем
убедена, че вечно греша…

 

И горчивата жлъчка преглъщам,
не показвам ни слабост, ни скръб.
Обичта, като хляб е – насъщен,
но защо ли обръща ми гръб?!

 

15.07.2024

© Констанс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Не мога да те пусна и не искам. Не зная как без теб да продължа. Очите си затварям... стискам, стиск...
  • Не исках тъжен стих, но кой ме пита. От хумора ми някой пак е крал. Душата ми, в съдба, на охлюв сви...
  • Моя тъжна любов, ангел в мрак, вкамених се от тонове пепел. Не достигнах до белия сняг. Изостави ме ...

Още произведения »