Бродене
Приютявах минутите бавно
между двете си длани в нощта,
че се борех за точка отправна
и Вселени пребродих пеша…
Но към тебе аз мост не намерих
и до изгрев го плетох сама
от лиани на стари химери,
от надежди за някакъв рай:
но го нямаше – истински, губен,
прекосяван, от проза пропит…
Не, не искам да бъда аз груба –
той навярно от мене бе скрит!
Непонятен за мене е още,
че съм толкова млада душа
и се лутам в минутите нощем
убедена, че вечно греша…
И горчивата жлъчка преглъщам,
не показвам ни слабост, ни скръб.
Обичта, като хляб е – насъщен,
но защо ли обръща ми гръб?!
15.07.2024
© Констанс All rights reserved.
