В изгнание с множество проблеми

сама се пратих, сама се пратих.

Сърцето ми остана в тебе.

То остана, то остана.

Аз си тръгнах и нарамих

всички наши спомени, които

вместо въздуха ме хранят

и вместо тебе ме обичат.

Вървя и няма път след

историята ми най-любима.

В света - правосъдие и ред

показват, че не мога да те имам.

Границите са размити,

но аз ги преминавам.

Греховете ми са твърде чисти,

колкото са тези на бродяга.

И щом нямам дом, но имам път,

до какво ще стигна аз чрез него?

Излязох от сърцето ти, а отвъд

няма нищо. Нито прах, ни пепел.

А аз не спирам да горя и

започнах от твоята усмивка.

Нещо продължава да ме мъчи

и не спира.

Това е твойта липса.