Бродяга
В изгнание с множество проблеми
сама се пратих, сама се пратих.
Сърцето ми остана в тебе.
То остана, то остана.
Аз си тръгнах и нарамих
всички наши спомени, които
вместо въздуха ме хранят
и вместо тебе ме обичат.
Вървя и няма път след
историята ми най-любима.
В света - правосъдие и ред
показват, че не мога да те имам.
Границите са размити,
но аз ги преминавам.
Греховете ми са твърде чисти,
колкото са тези на бродяга.
И щом нямам дом, но имам път,
до какво ще стигна аз чрез него?
Излязох от сърцето ти, а отвъд
няма нищо. Нито прах, ни пепел.
А аз не спирам да горя и
започнах от твоята усмивка.
Нещо продължава да ме мъчи
и не спира.
Това е твойта липса.
© Ангела Топалова All rights reserved.
