23 sept 2025, 16:49

Броене

  Poesía
287 0 2
И пак е време за раздяла с един сезон на всички драг, пак лятото във нас оставя тъга по слънчевия бряг.   И пак ще тръгнат дъждовете... рогозки по паважа ще тъкат, природата във своя вечен трепет ще сменя щрих със звук и знак.   Да съжаляваме за преход в който всичко е навреме... сами ще трябва да приемем, че почва есенно броене.   От сънища в реално днес ще трябва всеки пак да встъпи, денят помръква и в шест лъчите слънчеви са къси.   В душевния си гардероб ще търси всеки топлината, прибрана в летния му джоб където властва свободата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...