Броене
И пак е време за раздяла
с един сезон на всички драг,
пак лятото във нас оставя
тъга по слънчевия бряг.
И пак ще тръгнат дъждовете...
рогозки по паважа ще тъкат,
природата във своя вечен трепет
ще сменя щрих със звук и знак.
Да съжаляваме за преход
в който всичко е навреме...
сами ще трябва да приемем,
че почва есенно броене.
От сънища в реално днес
ще трябва всеки пак да встъпи,
денят помръква и в шест
лъчите слънчеви са къси.
В душевния си гардероб
ще търси всеки топлината,
прибрана в летния му джоб
където властва свободата.
© Валя Сотирова All rights reserved.
