Регина (Радост Даскалова)
374 1425
18 oct 2011, 20:13

Брокатена прегръдка 

  Poesía
1150 0 11

 

 

Тъмносиня брокатена нощ.

Не заспивам... уви... не заспивам.

И люлея небесния кош,

а съм малка – власинка коприва.

 

А съм само очи и небе

и на двадесет грама от тлена.

И е странно - как "просто човек"

ще приспива безсънна Вселена.

 

Тя ме гледа с харман от слънца

и си тръсва петльовия гребен.

И не спи...и не спи от инат,

че приспива я някакъв земен.

 

Тя не знае защо аз не спя.

Че броката ѝ като люлея,

аз прегръщам и някого там,

който също живее във нея.

 

Р.Д.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??