Регина (Радост Даскалова)
374 1425
18.10.2011 г., 20:13 ч.

Брокатена прегръдка 

  Поезия
1144 0 11

 

 

Тъмносиня брокатена нощ.

Не заспивам... уви... не заспивам.

И люлея небесния кош,

а съм малка – власинка коприва.

 

А съм само очи и небе

и на двадесет грама от тлена.

И е странно - как "просто човек"

ще приспива безсънна Вселена.

 

Тя ме гледа с харман от слънца

и си тръсва петльовия гребен.

И не спи...и не спи от инат,

че приспива я някакъв земен.

 

Тя не знае защо аз не спя.

Че броката ѝ като люлея,

аз прегръщам и някого там,

който също живее във нея.

 

Р.Д.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??