Брокатена прегръдка
1.3K
0
11
Тъмносиня брокатена нощ.
Не заспивам... уви... не заспивам.
И люлея небесния кош,
а съм малка – власинка коприва.
А съм само очи и небе
и на двадесет грама от тлена.
И е странно - как "просто човек"
ще приспива безсънна Вселена.
Тя ме гледа с харман от слънца
и си тръсва петльовия гребен.
И не спи...и не спи от инат,
че приспива я някакъв земен.
Тя не знае защо аз не спя.
Че броката ѝ като люлея,
аз прегръщам и някого там,
който също живее във нея.
Р.Д.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
, просто искам да кажа, че страхотно ми хареса!