Oct 18, 2011, 8:13 PM

Брокатена прегръдка 

  Poetry
1151 0 11

 

 

Тъмносиня брокатена нощ.

Не заспивам... уви... не заспивам.

И люлея небесния кош,

а съм малка – власинка коприва.

 

А съм само очи и небе

и на двадесет грама от тлена.

И е странно - как "просто човек"

ще приспива безсънна Вселена.

 

Тя ме гледа с харман от слънца

и си тръсва петльовия гребен.

И не спи...и не спи от инат,

че приспива я някакъв земен.

 

Тя не знае защо аз не спя.

Че броката ѝ като люлея,

аз прегръщам и някого там,

който също живее във нея.

 

Р.Д.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??