19 nov 2007, 12:24

Broken Heart

1.4K 0 3
Толкова искам да я спра,
но не мога... болката, която
ти остави, превзе всичко
във мен и другите.
От една изгубена душа във
мрака остана само самотата.
Искам да крещя, но нямам глас,
опитвам се колкото мога, но
никoй не ме чува и е напразно.
Направих грешката да сбъркам
и няма връщане назад от това.
Ти си замина и аз отново съм
сама на кръстопът и чакам някой
да дойде да ме подкрепи, но
ставам и се оглеждам - никoй не
ме забелязва. Викам, но никoй не ме
слуша. От това да си загубен - боли.
От това да нямаш любов - искаш да умреш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!Но не се предавай,защото най-големият лек за любовта е да обичаш повече!!!
  • Прекрасен стих!
  • Красиво е,имай винаги надежи Стефи незнаеш кога пак ще ти се усмихне съдбата

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...