Nov 19, 2007, 12:24 PM

Broken Heart 

  Poetry » Love
1089 0 3
Толкова искам да я спра,
но не мога... болката, която
ти остави, превзе всичко
във мен и другите.
От една изгубена душа във
мрака остана само самотата.
Искам да крещя, но нямам глас,
опитвам се колкото мога, но
никoй не ме чува и е напразно.
Направих грешката да сбъркам
и няма връщане назад от това.
Ти си замина и аз отново съм
сама на кръстопът и чакам някой
да дойде да ме подкрепи, но
ставам и се оглеждам - никoй не
ме забелязва. Викам, но никoй не ме
слуша. От това да си загубен - боли.
От това да нямаш любов - искаш да умреш.

© Стефи All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е!Но не се предавай,защото най-големият лек за любовта е да обичаш повече!!!
  • Прекрасен стих!
  • Красиво е,имай винаги надежи Стефи незнаеш кога пак ще ти се усмихне съдбата
Random works
: ??:??