Nov 19, 2007, 12:24 PM

Broken Heart

  Poetry » Love
1.4K 0 3
Толкова искам да я спра,
но не мога... болката, която
ти остави, превзе всичко
във мен и другите.
От една изгубена душа във
мрака остана само самотата.
Искам да крещя, но нямам глас,
опитвам се колкото мога, но
никoй не ме чува и е напразно.
Направих грешката да сбъркам
и няма връщане назад от това.
Ти си замина и аз отново съм
сама на кръстопът и чакам някой
да дойде да ме подкрепи, но
ставам и се оглеждам - никoй не
ме забелязва. Викам, но никoй не ме
слуша. От това да си загубен - боли.
От това да нямаш любов - искаш да умреш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефи All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е!Но не се предавай,защото най-големият лек за любовта е да обичаш повече!!!
  • Прекрасен стих!
  • Красиво е,имай винаги надежи Стефи незнаеш кога пак ще ти се усмихне съдбата

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...