mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
6 ago 2011, 16:27

Бряг 

  Poesía
866 0 8

Помолих те да бъдеш моят бряг,

че умори ме туй море жестоко.

А ти като най-върлия ми враг

потапяш ме във него по-дълбоко.

 

В море от спомени! Да беше от вода,

аз бих изплувал, стигнал бих до суша.

Но спомените давят като зла

и черна сила, тъна в тях до гуша.

 

Помолих те да бъдеш моят бряг.

Кога за нещо друго съм те молил?

Но ти отвърна се и аз не зная как

да се спася, с това не съм се борил.

 

Като че ли със восък разтопен

заливат ме  отминали въпроси.

Изгарят ме  и вятърът студен

прохлада никаква дори не носи.

 

Какво било е - минало е, зная.

Не мога да се връщам всеки път.

Нали и двамата достигнахме до края,

защо сега тез' спомени болят.

 

Ти бряг не си, а аз какво да правя?

Преследван съм от спомените зли.

Да плувам спрях, но пак не се удавя

туй страдащо сърце и тъй боли….

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??