Бряг
Помолих те да бъдеш моят бряг,
че умори ме туй море жестоко.
А ти като най-върлия ми враг
потапяш ме във него по-дълбоко.
В море от спомени! Да беше от вода,
аз бих изплувал, стигнал бих до суша.
Но спомените давят като зла
и черна сила, тъна в тях до гуша.
Помолих те да бъдеш моят бряг.
Кога за нещо друго съм те молил?
Но ти отвърна се и аз не зная как
да се спася, с това не съм се борил.
Като че ли със восък разтопен
заливат ме отминали въпроси.
Изгарят ме и вятърът студен
прохлада никаква дори не носи.
Какво било е - минало е, зная.
Не мога да се връщам всеки път.
Нали и двамата достигнахме до края,
защо сега тез' спомени болят.
Ти бряг не си, а аз какво да правя?
Преследван съм от спомените зли.
Да плувам спрях, но пак не се удавя
туй страдащо сърце и тъй боли….
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
