Бряг
Забравих те.
Но нощите ми
се изпълниха със самота
и никой не можа да те замести.
Изпратих спомените с теб
накрай света,
доставката платих
и не поисках ресто.
Оставих те.
Но как живота си
без теб да продължа?
Течеш дори в най-тясната ми вена.
И никой като тебе не можа
да разбере и съживи
жената в мене.
Изстрадах те.
Но струва ли си, питам се,
огромната тъга,
която разпиля ме и лекувам?
Удавниците, казват,
се изхвърлят на брега.
Събирам се.
Да мога да доплувам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
