По брега вървя,
а сутрешното слънце гали моята душа.
По брега вървя,
но не слънце,а ти си бил това.
По брега вървим,
но сън ли е това,кажи.
По брега вървим,
а любовта над нас кръжи.
* * *
Брегът е пуст,
ноща дошла е безвъзвратно.
Брегът е пуст,
да можех да върна времето обратно.
Пусто е,
вятърът навява тежка самота.
Пусто е,
пусто като в моята душа.
© Хелеона Todos los derechos reservados