5 mar 2006, 23:00

Бряг

  Poesía
803 0 2

По брега вървя,

а сутрешното слънце гали моята душа.

По брега вървя,

но не слънце,а ти си бил това.

 

 

По брега вървим,

но сън ли е това,кажи.

По брега вървим,

а любовта над нас кръжи.

 

 

* * *

Брегът е пуст,

ноща дошла е безвъзвратно.

Брегът е пуст,

да можех да върна времето обратно.

 

 

 

Пусто е,

вятърът навява тежка самота.

Пусто е,

пусто като в моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хелеона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пустият бряг сякаш е олицетворение на сърцето - също така самотно и пусто...Тъжно е ...,но ми харесва.
  • Бих била много щастлива,ако изразите мнението си,без значение,какво е то.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...