5 mar 2006, 23:00

Бряг 

  Poesía
640 0 2

По брега вървя,

а сутрешното слънце гали моята душа.

По брега вървя,

но не слънце,а ти си бил това.

 

 

По брега вървим,

но сън ли е това,кажи.

По брега вървим,

а любовта над нас кръжи.

 

 

* * *

Брегът е пуст,

ноща дошла е безвъзвратно.

Брегът е пуст,

да можех да върна времето обратно.

 

 

 

Пусто е,

вятърът навява тежка самота.

Пусто е,

пусто като в моята душа.

© Хелеона Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пустият бряг сякаш е олицетворение на сърцето - също така самотно и пусто...Тъжно е ...,но ми харесва.
  • Бих била много щастлива,ако изразите мнението си,без значение,какво е то.
Propuestas
: ??:??