По брега вървя,
а сутрешното слънце гали моята душа.
По брега вървя,
но не слънце,а ти си бил това.
По брега вървим,
но сън ли е това,кажи.
По брега вървим,
а любовта над нас кръжи.
* * *
Брегът е пуст,
ноща дошла е безвъзвратно.
Брегът е пуст,
да можех да върна времето обратно.
Пусто е,
вятърът навява тежка самота.
Пусто е,
пусто като в моята душа.
© Хелеона All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
