Бряг зад мъгла
О самотен бряг пристана бяла птица.
В минути изминаха пролет и лято.
Мисли, люляни във люлка от злато,
отправиха поглед на запад...
Смирено прекланят се бели платна пред илюзорен гняв Божи,
кървавочервено започват всички мечти.
Защо, кога и как, а вече цялото време
бе твое, ала не бе с теб...
Красотата, призната от всички, отплува обратно,
за да останем аз и...
Бяла статуя на душата, със вени черна бляскава кръв. ...