18.01.2008 г., 20:33 ч.

Бряг зад мъгла 

  Поезия » Философска
757 0 2

 

                   Бряг зад мъгла

 

О самотен бряг пристана бяла птица.

В минути изминаха пролет и лято.

Мисли, люляни във люлка от злато,

отправиха поглед на запад...

 

Смирено прекланят се бели платна пред илюзорен гняв Божи,

кървавочервено започват всички мечти.

Защо, кога и как, а вече цялото време

бе твое, ала не бе с теб...

 

Красотата, призната от всички, отплува обратно,

за да останем аз и...

Бяла статуя на душата, със вени черна бляскава кръв.

В стихията на зимата не остави нищо,

... освен едно...

 

Усамотен бряг зад мъгла,

искрящ дървен скелет на бяла птица,

завинаги дал на природата всичко,

оставайки спомен в мига...

 

за приятел

 

© Илейн Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??