Jan 18, 2008, 8:33 PM

Бряг зад мъгла 

  Poetry » Phylosophy
754 0 2

 

                   Бряг зад мъгла

 

О самотен бряг пристана бяла птица.

В минути изминаха пролет и лято.

Мисли, люляни във люлка от злато,

отправиха поглед на запад...

 

Смирено прекланят се бели платна пред илюзорен гняв Божи,

кървавочервено започват всички мечти.

Защо, кога и как, а вече цялото време

бе твое, ала не бе с теб...

 

Красотата, призната от всички, отплува обратно,

за да останем аз и...

Бяла статуя на душата, със вени черна бляскава кръв.

В стихията на зимата не остави нищо,

... освен едно...

 

Усамотен бряг зад мъгла,

искрящ дървен скелет на бяла птица,

завинаги дал на природата всичко,

оставайки спомен в мига...

 

за приятел

 

© Илейн All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??