4 abr 2016, 23:07 2016-04-05T15:45:51+03:00

Бръшлянени истории...

Poesía

587 0 9

Светът ми е малък, тъй малък,
и не мога да стигна небето.
Прости, че не съм динозавър...
И дори не изгубено цвете.

Стар лъч грее над мен и ме дави,
но не съм и сълза самодива,
нито пясък от слънце погален,
и не съм малка бясна коприва...

И да хапя понякога искам
по ръцете си двете, и устните,
да не чуеш ленивия писък -
нямам образ щастлива до лудост...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

limeruna (Йоана)

Прав си, усили го, Мисана!
Мерси, Биби! Зависи каква лудост...

2016-04-06T06:46:04+03:00
BeBeLove (Биби)

И в лудостта има щастие!
Или пък само в нея..
Поздрави!

2016-04-05T16:48:05+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Радвам се, че прие. Това само ще усили неимоверно щастието, за което говориш!:M&M:

2016-04-05T16:06:46+03:00
limeruna (Йоана)

2016-04-05T15:37:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Да, Йоана, ще се радвам ако приемеш моята редакция. Всъщност тя по същество с нищо не изменя стихотворението ти, а е чисто козметична. Целта й е да се очертаят и визуализират асонансните рими, които в твоя последен куплет присъстват имплицитно.

2016-04-05T15:36:06+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0