limeruna (Йоана)
565 3355

Enviar mensage a usuario

¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!

Cerrar

Бръшлянени истории... 

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

• limeruna (Йоана)

  2016-04-06T06:46:04+03:00
  Прав си, усили го, Мисана!
  Мерси, Биби! Зависи каква лудост...
• BeBeLove (Биби)

  2016-04-05T16:48:05+03:00
  И в лудостта има щастие!
  Или пък само в нея..
  Поздрави!
• vega666 (Младен Мисана)

  2016-04-05T16:06:46+03:00
  Радвам се, че прие. Това само ще усили неимоверно щастието, за което говориш!:M&M:
• limeruna (Йоана)

  2016-04-05T15:37:50+03:00
  
• vega666 (Младен Мисана)

  2016-04-05T15:36:06+03:00
  Да, Йоана, ще се радвам ако приемеш моята редакция. Всъщност тя по същество с нищо не изменя стихотворението ти, а е чисто козметична. Целта й е да се очертаят и визуализират асонансните рими, които в твоя последен куплет присъстват имплицитно.
• limeruna (Йоана)

  2016-04-05T13:39:47+03:00
  Мерси на единичката! Моля за коментар! За мен ужасна творба означава да е пълна с правописни грешки, да оставя грозно впечатление, да има пълно отсъствие на мисъл, конструкция на изреченията и т.н. В такъв случай заслужава изтриване. Та, ще се радвам на обяснение.
• limeruna (Йоана)

  2016-04-05T13:28:46+03:00
  Благодаря ви
  Валери, да не съм ти телевизор!
  Анастасия, Кали Радвам се да ви видя тук.
  Мисана, много ми хареса твоят вариант. Точният финал е от голямо значение... Може ли да редактирам, с твое съгласие?
• Kalia1117 (Лили Вълчева)

  2016-04-05T00:46:35+03:00
  Поздравления от мен и благодаря!!!
  Бъди все така щастлива и жива, та дори и в "бръшлянените истории... "
• vega666 (Младен Мисана)

  2016-04-04T23:36:18+03:00
  Стихотворението ми харесва със своята оригиналност и с "ленивия писък". В моята визия то звучи примерно така:
  
  Бръшлянени истории...
  
  Светът ми е малък, тъй малък,
  и не мога да стигна небето.
  Прости, че не съм динозавър...
  И дори не изгубено цвете.
  
  Стар лъч грее над мен и ме дави,
  но не съм и сълза самодива,
  нито пясък от слънце погален,
  и не съм малка бясна коприва...
  
  И да хапя понякога искам
  по ръцете си двете, и устните,
  да не чуеш ленивия писък -
  нямам образ щастлива до лудост...