4 abr 2016, 23:07 2016-04-05T15:45:51+03:00

Бръшлянени истории...

Poesía

589 0 9

Светът ми е малък, тъй малък,
и не мога да стигна небето.
Прости, че не съм динозавър...
И дори не изгубено цвете.

Стар лъч грее над мен и ме дави,
но не съм и сълза самодива,
нито пясък от слънце погален,
и не съм малка бясна коприва...

И да хапя понякога искам
по ръцете си двете, и устните,
да не чуеш ленивия писък -
нямам образ щастлива до лудост...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

limeruna (Йоана)

Прав си, усили го, Мисана!
Мерси, Биби! Зависи каква лудост...

2016-04-06T06:46:04+03:00
BeBeLove (Биби)

И в лудостта има щастие!
Или пък само в нея..
Поздрави!

2016-04-05T16:48:05+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Радвам се, че прие. Това само ще усили неимоверно щастието, за което говориш!:M&M:

2016-04-05T16:06:46+03:00
limeruna (Йоана)

2016-04-05T15:37:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Да, Йоана, ще се радвам ако приемеш моята редакция. Всъщност тя по същество с нищо не изменя стихотворението ти, а е чисто козметична. Целта й е да се очертаят и визуализират асонансните рими, които в твоя последен куплет присъстват имплицитно.

2016-04-05T15:36:06+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0