4 abr 2016, 23:07  

Бръшлянени истории...

  Poesía
591 0 9


Светът ми е малък, тъй малък,
и не мога да стигна небето.
Прости, че не съм динозавър...
И дори не изгубено цвете.


Стар лъч грее над мен и ме дави,
но не съм и сълза самодива,
нито пясък от слънце погален,
и не съм малка бясна коприва...


И да хапя понякога искам   
по ръцете си двете, и устните,
да не чуеш ленивия писък -
нямам образ щастлива до лудост... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прав си, усили го, Мисана!
    Мерси, Биби! Зависи каква лудост...
  • И в лудостта има щастие!
    Или пък само в нея..
    Поздрави!
  • Радвам се, че прие. Това само ще усили неимоверно щастието, за което говориш!:M&M:
  • Да, Йоана, ще се радвам ако приемеш моята редакция. Всъщност тя по същество с нищо не изменя стихотворението ти, а е чисто козметична. Целта й е да се очертаят и визуализират асонансните рими, които в твоя последен куплет присъстват имплицитно.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...