Светът ми е малък, тъй малък,
и не мога да стигна небето.
Прости, че не съм динозавър...
И дори не изгубено цвете.
Стар лъч грее над мен и ме дави,
но не съм и сълза самодива,
нито пясък от слънце погален,
и не съм малка бясна коприва...
И да хапя понякога искам
по ръцете си двете, и устните,
да не чуеш ленивия писък -
нямам образ щастлива до лудост...