Бръшлянени истории...

4 апр. 2016 г., 23:07 8 лет назад

Поэзия

5.0 / 4

514 0 9

Светът ми е малък, тъй малък,
и не мога да стигна небето.
Прости, че не съм динозавър...
И дори не изгубено цвете.
Стар лъч грее над мен и ме дави,
но не съм и сълза самодива,
нито пясък от слънце погален,
и не съм малка бясна коприва...
И да хапя понякога искам
по ръцете си двете, и устните,
да не чуеш ленивия писък -
нямам образ щастлива до лудост...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Третата мория
Январское утро

Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
***

Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
***

Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...

Ещё произведения »