4 апр. 2016 г., 23:07 2016-04-05T15:45:51+03:00

Бръшлянени истории...

Поэзия

588 0 9

Светът ми е малък, тъй малък,
и не мога да стигна небето.
Прости, че не съм динозавър...
И дори не изгубено цвете.

Стар лъч грее над мен и ме дави,
но не съм и сълза самодива,
нито пясък от слънце погален,
и не съм малка бясна коприва...

И да хапя понякога искам
по ръцете си двете, и устните,
да не чуеш ленивия писък -
нямам образ щастлива до лудост...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Прав си, усили го, Мисана!
Мерси, Биби! Зависи каква лудост...

2016-04-06T06:46:04+03:00
BeBeLove (Биби)

И в лудостта има щастие!
Или пък само в нея..
Поздрави!

2016-04-05T16:48:05+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Радвам се, че прие. Това само ще усили неимоверно щастието, за което говориш!:M&M:

2016-04-05T16:06:46+03:00
limeruna (Йоана)

2016-04-05T15:37:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Да, Йоана, ще се радвам ако приемеш моята редакция. Всъщност тя по същество с нищо не изменя стихотворението ти, а е чисто козметична. Целта й е да се очертаят и визуализират асонансните рими, които в твоя последен куплет присъстват имплицитно.

2016-04-05T15:36:06+03:00