limeruna (Йоана)
564 3371
4.04.2016 г., 23:07 ч.  

Бръшлянени истории... 

  Поезия
448 0 9


Светът ми е малък, тъй малък,
и не мога да стигна небето.
Прости, че не съм динозавър...
И дори не изгубено цвете.


Стар лъч грее над мен и ме дави,
но не съм и сълза самодива,
нито пясък от слънце погален,
и не съм малка бясна коприва...


И да хапя понякога искам   
по ръцете си двете, и устните,
да не чуеш ленивия писък -
нямам образ щастлива до лудост... 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прав си, усили го, Мисана!
    Мерси, Биби! Зависи каква лудост...
  • И в лудостта има щастие!
    Или пък само в нея..
    Поздрави!
  • Радвам се, че прие. Това само ще усили неимоверно щастието, за което говориш!:M&M:
  • Да, Йоана, ще се радвам ако приемеш моята редакция. Всъщност тя по същество с нищо не изменя стихотворението ти, а е чисто козметична. Целта й е да се очертаят и визуализират асонансните рими, които в твоя последен куплет присъстват имплицитно.
  • Мерси на единичката! Моля за коментар! За мен ужасна творба означава да е пълна с правописни грешки, да оставя грозно впечатление, да има пълно отсъствие на мисъл, конструкция на изреченията и т.н. В такъв случай заслужава изтриване. Та, ще се радвам на обяснение.
  • Благодаря ви
    Валери, да не съм ти телевизор!
    Анастасия, Кали Радвам се да ви видя тук.
    Мисана, много ми хареса твоят вариант. Точният финал е от голямо значение... Може ли да редактирам, с твое съгласие?
  • Поздравления от мен и благодаря!!!
    Бъди все така щастлива и жива, та дори и в "бръшлянените истории... "
  • Стихотворението ми харесва със своята оригиналност и с "ленивия писък". В моята визия то звучи примерно така:

    Бръшлянени истории...

    Светът ми е малък, тъй малък,
    и не мога да стигна небето.
    Прости, че не съм динозавър...
    И дори не изгубено цвете.

    Стар лъч грее над мен и ме дави,
    но не съм и сълза самодива,
    нито пясък от слънце погален,
    и не съм малка бясна коприва...

    И да хапя понякога искам
    по ръцете си двете, и устните,
    да не чуеш ленивия писък -
    нямам образ щастлива до лудост...
Предложения
: ??:??