БУДИЛНИК
Тик-так, тик-так.
Стрелките гонят се
в море без бряг.
Секундите броят.
Тик-так, тик-так.
Косите къпят се в сребро,
вплетени в облак от сняг.
Очите гледат виновно.
Какво ли сторихме -
къща, кола, брак?
Ден след ден градихме,
само това ли все пак?
Часовника го гледаме с укор,
дали пък той не е нашият враг?!
В звездите отправили взор,
ние търсим спасителен бряг.
© Виктория Влайкова Todos los derechos reservados