БУДИЛНИК
Тик-так, тик-так.
Стрелките гонят се
в море без бряг.
Секундите броят.
Тик-так, тик-так.
Косите къпят се в сребро,
вплетени в облак от сняг.
Очите гледат виновно.
Какво ли сторихме -
къща, кола, брак?
Ден след ден градихме,
само това ли все пак?
Часовника го гледаме с укор,
дали пък той не е нашият враг?!
В звездите отправили взор,
ние търсим спасителен бряг.
© Виктория Влайкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
