3.05.2008 г., 14:47

Будилник

1.5K 0 3

БУДИЛНИК

 

 

       Тик-так, тик-так.

       Стрелките гонят се

       в море без бряг.

       Секундите броят.

       Тик-так, тик-так.

       Косите къпят се в сребро,

       вплетени в облак от сняг.

       Очите гледат виновно.

       Какво ли сторихме -

       къща, кола, брак?

       Ден след ден градихме,

       само това ли все пак?

       Часовника го гледаме с укор,

       дали пък той не е нашият враг?!

       В звездите отправили взор,

       ние търсим спасителен бряг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Влайкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ха,много забавен стих.Браво!!!
  • Часовника го гледаме с укор,
    дали пък той не е нашият враг?!


    Вики може би часовника не е нашия враг,а самото време.

    Прекрасен стих
    поздрав
  • Добре казано. Замислих се. Дали гледаме в правилната посока или когато снегът покрие косите ни ще се сетим,че е имало по-важни неща в живота ни.Поздрави.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...