Будният кошмар

9 nov 2014, 21:21

Poesía » Filosófica

318 0 0

Викам без глас,

но кой да ме чуе?

Поглеждам към вас

ала всеки май глух е?

И устните трепват,

а звук не излиза.

Кажете за бога -

защо никой не спира?

Тонове няма,

няма и цвят

сивото властва

в тоз тъжен свят.

И ходя

и лутам се -

падам,

ставам,

залитам.

По Земята уж стъпвам,

а после политам.

Но под мене остават

несретни,

безцелни,

безлики

душици...

Поглеждам ги тъжно,

даже се взирам,

но моя си полет

не мисля да спирам!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.