Будният кошмар

9 нояб. 2014 г., 21:21

Поэзия » Философская

319 0 0

Викам без глас,

но кой да ме чуе?

Поглеждам към вас

ала всеки май глух е?

И устните трепват,

а звук не излиза.

Кажете за бога -

защо никой не спира?

Тонове няма,

няма и цвят

сивото властва

в тоз тъжен свят.

И ходя

и лутам се -

падам,

ставам,

залитам.

По Земята уж стъпвам,

а после политам.

Но под мене остават

несретни,

безцелни,

безлики

душици...

Поглеждам ги тъжно,

даже се взирам,

но моя си полет

не мисля да спирам!