Будният кошмар
449
0
0
Викам без глас,
но кой да ме чуе?
Поглеждам към вас
ала всеки май глух е?
И устните трепват,
а звук не излиза.
Кажете за бога -
защо никой не спира?
Тонове няма,
няма и цвят
сивото властва
в тоз тъжен свят.
И ходя
и лутам се -
падам,
ставам,
залитам.
По Земята уж стъпвам,
а после политам.
Но под мене остават
несретни,
безцелни,
безлики
душици...
Поглеждам ги тъжно,
даже се взирам,
но моя си полет
не мисля да спирам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анонимен Анонимник Всички права запазени
