БУЙНА РЕКА
Дива, буйна река е животът ми.
Изворът и се не знае къде е,
от къде засилен тръгва скокът и,
коя майка песен нежна е пеела.
Събирах води от буйни потоци.
Слънца и луни, звезди отразявах.
Със скалите се гонех в отскоци.
В бяла пяна спомени разпилявах.
Със щурци и птици в дуети пеех.
Снегове рушех, създавах долища.
Детски смях в прегръдка люлеех.
Разплитах хорски бурени, кълчища.
Прегради в устрем прескачах.
Разпилени водите се втурваха,
коритото си яростно прекрачваха,
всичко по пътя си катурваха.
Пътеки духовни тръгват към мен.
Пътеки изпълнени с вяра се връщат.
Изпълват с обич сърдечна моя ден.
Пожар от любов в душите излъчват.
Свои и чужди любови възпявах,
усмивки и очи в сълзи потопени.
Тайни в душата си притаявах.
Носех ги в сърцето си сплотени.
Сега смирена, тиха в равнината
тека и цветни листа на гръб нося,
отразявам есенна късна позлата.
В морето спомени потъват среброкоси...
28 10 2015
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados