Булеварди

Улиците празни бяха,

в ъглите мрак се криеше,

сенки тъмни ми шептяха,

нейде вълк самотно виеше.

Аз се скитах, скитах без посока -

по прашни улици и празни булеварди,

след мен вървеше самотата черноока,

скрити, дебнеха жестоки леопарди.

Пустота навсякъде безмилостно се ширеше,

надеждата там сякаш беше мъртва,

но аз не спирах, в мене не умираше

искрата на мечтите ми - сама, но горда.

След мене улиците засияваха,

като че слънце се разхождаше по тях,

сякаш булеварди оживяваха,

песен се разнесе колебливо и запях.

Благодарствените думи се изляха,

вятър ги отнесе към небето -

вяра и надежда пак горяха

на всеки в душата и в сърцето.

Илияна Дадарова